В самия край на село Емен тръгва екопътека,която води до Пещерата на прилепите.

---

От там се тръгва нагоре по стръмна пътека по скалите и се излиза на самата пътека,която води до водопада.Пътеката е дълга около един км. Отгоре се открива красива гледка.

---

Вървим по екопътеката под жаркото слънце

---

докато навлезем под дърветата

---

Виждат се дървени мостове над самия каньон,но за съжаление са в лошо състояние и не се минава по тях.

---

След половин часово ходене видяхме водопада отгоре или по-точно езерцето,което се образува под него.Виждаха се много хора до водата,беше събота,ден за разпускане.

---

От тук нататък пътеката се спускаше надолу и беше много стръмно,слизането беше доста трудно.Достигнахме малък дървен мост точно преди самия водопад

---

Преминахме и.....красота-видяхме водопада отблизо.

---

Величествените скали го скриваха от всички страни

---

Ех,видяхме го,нагазихме в студената вода,направихме снимки и тръгнахме по обратния път-сега ни очакваше стръмно катерене.

По екопътеката по долината на р. Негованка в района на с. Емен водих група габровски любители на родните красоти преди няколко години. Бяхме удивени от красивата природа и възмутени от престъпното нехайство на селската управа по поддържането на пътеката - и тогава стълбите, перилата и мостчетата бяха изхабени и опасни за използване, въпреки че в селото и в началото на пътеката се мъдреха билбордове, обясняващи изразходените европейски пари за "възстановяване" на екопътеката, което със сигурност означаваше не усвояване, а присвояване на парите.
Препоръчвам тази дестинация през есента, когато из гората над каньона цъфтят стотици диви циклами /буторчета, така ги наричаше нашата приятелка Петя/.